Ако непрекъснато играем роля, губим и енергия, и чувство за реалност. Ето защо е важно да анализираме емоциите, които ни тласкат към такова поведение.  Още преди да се определи като индивид, съвременният човек се нарича "личност" (личност - персона, идва от етруското phersu, което означава маска).

Обичайният му начин за представяне е :"Аз съм една личност, която..." Маскирането започва още в ранна детска възраст, някъде към 2-ата 3-ата година. Обществото изисква от децата да бъдат добри, послушни, възпитани - с други думи да не бъдат такива, каквито са, а маскирани. Да бъдеш себе си, често е неприлично, а да изглеждаш такъв, какъвто се очаква от теб да бъдеш, е поощрително. Малкото дете в действителност трудно се маскира.

"По очите ти познавам, че..." Очите му все още са огледалото на душевността му, но много скоро детето взима необходимите мерки и успява да маскира погледа си. "Гледаш ме в очите и ме лъжеш!" То се е научило вече да говори всевъзможни неща с голяма убедителност. Постепенно разбира, че само ако е маскирано, може да постигне своето и да изпита удовлетворение. Маскарадът вече е започнал. Човек блокира своята експресивност зад личността си (зад маската) и според това, което му подсказва мисълта, разбира как да се дегизира.

"Животът е сцена и всички ние сме актьори!", казва Шекспир. За да прикрие незнанието, глупостта или съмнението човек си поставя маската на "мислителя". За да не позволи да се разбере колко много се нуждае от утвърждаване - слага маската на "страдалеца". За да прикрие неспособността и/или страха си от обвързване - надява маската на "мачо" и всичко е наред.

Маската на "агресивния" пък му служи, за да прикрие с насилническото си поведение своята слабост и несигурност. Маската на съвременния човек не съвпада с неговите емоции и чувства. Нейната логика е привидността. Усилията вече не са насочени към търсенето на хармония, а към намирането на аксесоари, с които той би могъл да изглежда хармоничен (модата, конформизма, доброто възпитание, етикета). Така човек хаби огромна енергия, за да бъде нащрек за ефекта, който предизвиква с новите си аксесоари, а отвътре той може да прелива от възбуда, емоции и чувства, които никога не излизат наяве.

Маската е измислена от примитивните хора, но тя се е слагала, за да се изиграе една роля, а след края на играта се е сваляла и човек се е връщал към своята индивидуалност. Зад маската винаги е стоял истинският човек. Съвременният човек непрекъснато играе - когато се храни, когато общува, когато работи, когато обича, когато се моли, дори когато прави секс.

Той се е сраснал с маската си и дори е забравил кой всъщност е. Примери, колкото искате, а може и да си припомните филма "Маската". За да може да се опита да махне маската от себе си, човек е необходимо да приеме своите вътрешни подтици и подбуди, да ги съобрази със своята реалност, а дали след това ще действа или не, е друг въпрос! Важното е да не отрича подтиците и подбудите на емоциите си, защото те действат като найздравото лепило за маската.