Кризите в общуването могат да бъдат преодолени, ако опознаем невербалните послания при срещата на нашето Аз и другото Ти.  В различните сфери на своя живот човек е обвързан в сложна мрежа от формалнии неформални личностни взаимоотношения. Това е така естествено и нормално за живота ни, че ние почти не му обръщаме внимание, а още по-малко бихме могли да го приемем за някакъв проблем, който изисква индивидуалните ни усилия за разрешаването му.

Но едва ли един човешки живот би могъл да премине, без непосредствените човешки взаимоотношения да не създават емоционално-психични затруднения или кризи. В забързаното ни време все по-често се улавяме, че едно психично неразположение ни изважда "от строя" за доста дълго време.

А дали не бихме могли да направим така, че тези моменти на затруднения да бъдат сведени до своя минимум? Да, бихме могли, бихме могли да спрем за малко и да се опитаме да се върнем към хармонията и равновесието в самите нас, но и около нас. Не е възможно да не се комуникира. Всичко е комуникация, дори мълчанието. (А може би най-вече мълчанието. Затова съществува изразът "Колко ни е хубаво да си помълчим заедно!") "Да се съзерцаваш мислено" също е комуникация - някои я наричат "метакомуникация" между нашето "интимно Аз" и нашето "социално Аз".

Много е писано и говорено за комуникацията-тя е анализирана, подразделяна, кодифицирана и дешифрирана, инструментализирана и претоварена с множество теореми в зависимост от политическите, социалните и културните нужди на момента. А от толкова много "псевдокомуникиране", животът ни е станал значително по-сложен. Бихме могли да го опростим, ако приемем, че целта, резултатът от едно комуникиране е удовлетворяването на нашите потребности (социални и/или нарцистични), което се случва или не при срещата на нашето Аз с другото Ти.

Ако обобщим, под комуникация се разбира обмяната на информация между хората, извършваща се посредством определени сигнали. Това е така, защото съдържанията на съзнанието не могат да се предават между хората в тяхната психична форма на съществуване. Затова се налага използването на сигнали като средства за комуникация. Тези средства могат да бъдат вербални и невербални. Вербалната комуникация включва думите, които използваме, и строежа на изреченията.

Можем да прибавим още начина ни на говорене-темпа, интонацията, силата на гласа, мелодиката, паузите, които ползваме. Средствата на невербалната комуникация включват погледа, мимиките, жестовете, позата и разположението на тялото, облеклото, походката, движенията. Ние всички мислим това, което говорим (е, има и изключения). Следователно вербалната комуникация е функция на мисълта ни, т. е. тя е напълно съзнателна.

Но дали мислим при всяко наше движение, докато говорим, дали мислим, че се почесваме по брадичката или че сме повишили значително тон? Определено голяма част от невербалната ни комуникация не е функция на мисълта ни и е продукт на нашето несъзнавано, но и при нея всичко има своята логика, своето обяснение. Разбирането на невербалните послания може да ни помогне при общуването ни с другия човек.