Състоянието може да се подобри чрез промяна на начина на живот, с физически упражнения, масажи, балнеотерапия и морелечение. Препаратите на хормонална основа въздействат върху биологичния ни часовник без странични ефекти

Cънят настъпва в резултат на успокояване на мозъчната кора, която е във възбудено състояние през деня. Той протича в две фази. Първата е придружена от бързи движения на очите и тогава сънуваме. С напредването на нощта тя преминава във втора фаза - по-дълга, която се прекъсва от краткотрайни периоди на повърхностен сън.

Когато мозъчните клетки в по-голяма или по-малка степен останат във възбудено състояние, се появява безсънието. То е състояние, което се изразява в нарушение на заспиването, продължителността и дълбочината на съня. При продължително безсъние се появяват главоболие, сънливост, отпадналост, лека физическа и умствена умора.

Безсънието може да се съчетае с други разстройства на съня. При огнища на възбуда в сетивната част на мозъчната кора безсънието се редува често с ярки, понякога мъчителни сънища. Когато възбудата е в говорно-двигателната зона на мозъчната кора, е налице бълнуване, изговаряне на несвързани думи. А ако е в моторните зони, под въздействието на двигателните механизми се извършват сложни движения на крайниците, на главата или ходене на сън (сомнамбулизъм) без следи от спомен.

Причините, които водят до безсъние, са сложни и разнообразни. Редица обстоятелства могат да смутят временно заспиването и нормалното протичане на съня у здравия човек. Такива фактори са: силно душевно изживяване, умствена или физическа преумора, стресови ситуации, силна тревога, силен и продължителен шум, студ или горещина, преяждане, нощни гуляи, злоупотреба с кафе, алкохол, смяна на леглото и т.н. Това епизодично безсъние протича, общо взето, временно, явява се за една нощ, сънят е повърхностен с чести събуждания. Но когато се повтаря многократно, безсънието може да премине в по-тежка форма и да доведе до редица разстройства.

Тежките форми на безсъние обикновено са израз на други общи заболявания на организма и по-специално на централната нервна система.

В това отношение роля играят болестите, протичащи с висока температура (ангина, сепсис, грип, пневмония, дизентерия), състояния, свързани със силна болка (зъбобол, мигрена, сърдечен инфаркт, жлъчна и бъбречна криза), хипертонични кризи, пристъпи от стенокардия, сърдечен инфаркт, заболявания на нервната система (менингит, енцефалит, тумори на главния мозък), отравяния с тежки метали и други. Такова симптоматично безсъние протича тежко и е с лоша прогноза, не се поддава на лечение. Само прилагането на много силни аналгетици, включително опиати, могат временно да облекчат състоянието.

При леките форми на безсъние е достатъчно да се отстранят преди всичко външните дразнещи фактори и да се урегулира начинът на живот.

Положителна роля играе закаляването на организма чрез физически упражнения, масажи, балнео- и морелечение.

При средните форми на безсъние е необходимо най-напред да се проведе обстойно изследване с оглед изясняване действителната причина, предизвикваща безсънието, и тогава да се приложи адекватно лечение.

Синтетичните сънотворни средства довеждат организма до състояние, подобно на физиологичния сън, но тяхната продължителна употреба предизвиква привикване и в отделни случаи - пристрастяване и увреждане на черния дроб и кръвотворенето. От тази гледна точка много по-рационален метод на терапия е този, при който се предпочитат средства от природен произход, които, макар и по-бавно, предизвикват сънотворно действие.