Mакар у нас да е популярно отскоро, понятието хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) е въведено в медицината през последните 20 години и обединява две основни заболявания: хроничен бронхит и белодробен емфизем.

"Обструкция" значи запушване на бронхите и същността на ХОББ е запушване на бронхите от възпаление и от гъст слузен или гноен секрет, което води до нарушение на дишането. Според определението на Световната здравна организация хроничен бронхит (и съответно ХОББ) е налице, когато болният има кашлица повече от 2 месеца в 3 последователни години.

За емфизем пък се говори тогава, когато към кашлицата и отделянето на храчки се добави и задух. В началото той се появява при по-големи физически усилия, а в крайните стадии - и при покой. Най-често ХОББ започва като хроничен бронхит и след време, ако той не се лекува, се развива емфизем. ХОББ е необратимо заболяване. Симптомите са: хронична кашлица, задух, свирене в гърдите. В крайните стадии се появява цианоза - синкаво оцветяване на устните, около носа най-често. Това изисква включване на кислород. Като една от основните причини за ХОББ се сочи тютюнопушенето и затова я наричат "болест на пушачите".

Наистина те боледуват 5-6 пъти по-често от непушачите. Понякога пасивното пушене е по-опасно, отколкото директното, и тези, които се намират около пушачите, са изложени също на риск да развият ХОББ. Цигареният дим съдържа много вредни вещества, които водят до пълно унищожаване на ресничестия епител в бронхите. Нормално те са покрити с него и той изхвърля секрета и вредните вещества и предпазва белите дробове.

При пушачите и при хората с хроничен бронхит бронхите се превръщат в една тръба, в която няма нищо и въздухът и вредните вещества спокойно преминават през нея. Друг важен фактор за развитие на ХОББ са повтарящите се вирусни инфекции - грип и други респираторни заболявания, които водят до тежко увреждане на бронхите. Голяма роля играе студеният и влажен климат, затова ХОББ е по-разпространена в Англия и в Скандинавието. По-често боледуват и хора, работещи в среда с много прах - в мините, в текстилната промишленост, в хлебопроизводството...

Известна е също така т.нар. алергична форма на ХОББ, която протича с пристъпен задух, подобно на бронхиалната астма. Специално за емфизема е доказано, че в повече от 50% от случаите е наследствено заболяване. За диагностицирането на ХОББ значение имат добре снетата анамнеза на болния и рентгеновото изследване. Но най-важно е т.нар. функционално изследване на дишането, или спирография (от "спиро" - дишане).

Измерва се скоростният капацитет на белите дробове. Нормално неговите стойности се движат около 80-90%. Когато е под този процент, говорим за ХОББ, а ако е под 40%, вече е налице много тежка форма. Мъжете боледуват 4 пъти по-често от белодробен емфизем. И съвсем не е задължително да са пушачи. Сред заболелите има хора, които винаги са живели на село и са работили на чист въздух на полето, но пак са развили емфизем. Той обикновено се появява към 30-40-ата година от живота на човека. При него няма кашлица, а основният симптом е задух.

Болните започват да се заморяват, не могат да се качват по стълби, в крайните стадии развиват тежка дихателна недостатъчност и трябва да останат цял живот на кислород. И у нас вече има кислородни апарати, които такива пациенти могат да ползват вкъщи. Благодарение на това се удължават техният живот и работоспособност, дори някои могат да работят по-лека надомна работа. Изключително важно е правилното белтъчно хранене на страдащите от ХОББ. В края на заболяването настъпва стопяване на мускулатура, затова болните трябва да приемат пълноценна храна-мляко и сирене, наред с плодове.