Рентгеновите снимки на зъби са безопасни
Много от процесите и състоянията на зъбите и околните тъкани са невидими за окото, затова често се налага да се правят рентгенови снимки. Те помагат на стоматолога при поставянето на диагнозата и за избора на лечение, тъй като могат да покажат големи ...
Перианалният абсцес е гнойно възпаление на рехавите съединително тъканни пространства около ректума (право черво). Инфекцията тръгва от миниатюрните жлези, разположени в аналния канал, чиято функция е да го смазват и предпазват от травмиране при дефекация. Остро развиващо се заболяване, перианалният абсцес започва с постепенно засилващи се болки в перианалната област.
Температурата се повишава, като нерядко процесът се съпровожда с втрисане. С развитието на заболяването болките с пулсиращ характер стават нетърпими. Дефекацията е затруднена, което води до запек. Много често болните съобщават за смущение в уринирането, нарастваща слабост, безапетитие, разтрисане с изпотяване.
Те опипват болезнена подутина около ануса, която при несвоевременно лечение може да се пробие - изтича гной и състоянието на пострадалия се подобрява. При прегледа се регистрира повишаване на телесната температура до 38-40 градуса, наличие на уплътнение или абсцес, който деформира перианалната област. В други случаи се установява силна болезненост в дълбочина с дълбок инфилтрат.
При диагностични затруднения на помощ идват ректоскопията и аноскопията. Лечението на заболяването е оперативно и трябва да се предприеме веднага, след като се постави диагнозата. Забавянето на операцията довежда до влошаване на общото състояние и до увеличаване на абсцеса с допълнително разрушаване на тъканни структури.
Антибиотична терапия се прилага само при изразено гнойно-септично състояние. При операцията се отваря и дренира абсцесът и се ликвидира вътрешният отвор в лигавицата на правото черво, откъдето е започнала инфекцията. Някои хирурзи предпочитат да извършат втория е тапотоперацията след няколко седмици или месеци, когато острото възпаление на тъканите е отзвучало. Ако обаче не се отстрани жлезата, от която е започнал възпалителният процес, се рискува в 80-95% от случаите заболяването да се превърне в хронично.
