Рискови фактори за цистита
Циститът е възпаление на пикочния мехур. Заболяването, което се среща често, започва остро. ...
Среден отит или възпалението на ухото при децата
Bъзпалението на ухото се нарича отит. Когато засяга кожата на външното ухо се нарича външен отит. Той настъпва най-често вследствие наранявания на кожата при почистване на канала, което става входна врата за развитие на микроорганизми. ...
Перианалният абсцес е гнойно възпаление на рехавите съединително тъканни пространства около ректума (право черво). Инфекцията тръгва от миниатюрните жлези, разположени в аналния канал, чиято функция е да го смазват и предпазват от травмиране при дефекация. Остро развиващо се заболяване, перианалният абсцес започва с постепенно засилващи се болки в перианалната област.
Температурата се повишава, като нерядко процесът се съпровожда с втрисане. С развитието на заболяването болките с пулсиращ характер стават нетърпими. Дефекацията е затруднена, което води до запек. Много често болните съобщават за смущение в уринирането, нарастваща слабост, безапетитие, разтрисане с изпотяване.
Те опипват болезнена подутина около ануса, която при несвоевременно лечение може да се пробие - изтича гной и състоянието на пострадалия се подобрява. При прегледа се регистрира повишаване на телесната температура до 38-40 градуса, наличие на уплътнение или абсцес, който деформира перианалната област. В други случаи се установява силна болезненост в дълбочина с дълбок инфилтрат.
При диагностични затруднения на помощ идват ректоскопията и аноскопията. Лечението на заболяването е оперативно и трябва да се предприеме веднага, след като се постави диагнозата. Забавянето на операцията довежда до влошаване на общото състояние и до увеличаване на абсцеса с допълнително разрушаване на тъканни структури.
Антибиотична терапия се прилага само при изразено гнойно-септично състояние. При операцията се отваря и дренира абсцесът и се ликвидира вътрешният отвор в лигавицата на правото черво, откъдето е започнала инфекцията. Някои хирурзи предпочитат да извършат втория е тапотоперацията след няколко седмици или месеци, когато острото възпаление на тъканите е отзвучало. Ако обаче не се отстрани жлезата, от която е започнал възпалителният процес, се рискува в 80-95% от случаите заболяването да се превърне в хронично.
