Лечението на простатна жлеза и пикочен мехур

Лечението на простатна жлеза и пикочен мехур

Eтапи на развитиe на адeном

През последните няколко години възпалителните заболявания на простатната жлеза (простатит) зачестиха извънредно много. Притеснителен е фактът, че възрастовата граница на пациентите се снижава. Болшинството от мъжете, оплакващи се от остър простатит, са между 20 и 35 години. Заболяването е сериозно, тъй като прекалено ранните възпаления на жлезата, освен че създават дискомфорт, са и причина за стeрилитет. В по-късна възраст те допринасят за развитие на аденом (тумор) и рак (карцином) на простатата. За лечението от особена важност са своевременното разпознаване на заболяването, навременните и адекватни мерки и лекуването на двамата партньори.

Няма мъж с простатит, който да не разбере, че има заболяване. Лошото е, че не му се обръща внимание.

Кои са симптомите?

Чести позиви, парене и затруднение при уриниране, болки в корема, особено в долната му част. Простатитът нямаше да предизвиква притеснения, ако през простатата не преминаваха пикочният канал и семенните пътища. В по-младата възраст жлезата страда от възпалителни заболявания (остри и хронични). При по-възрастните мъже (след 50 г.) идват увеличаването В по-младата възраст възпаленията са много често явление. Проводник е пикочният канал. Стигне ли възпалението до простатната жлеза, тя е като попивателна - осигурява среда за развитието на каквато и да е инфекция, попаднала в пикочния канал. Около 95% от възпаленията са по полов път, но има и други причини, например при поставяне на катетър - от него се стига до инфекция, фистули, възпалителни процеси... Едно невинно бяло течение у жената създава при мъжете големи проблеми. Причината е, че пикочните и семенните пътища при мъжа са дълги (90 см) и тесни (като върха на игла). Загнездилата се в тях инфекция, ако не се лекува адекватно, след 6 месеца хронифицира.

За съжаление от простатата инфекцията тръгва по семенните пътища към тестисите. Входната врата за инфекцията е през пикочния канал - т.нар. остър уретрит, възпален канал. След това той преминава в остър простатит. Лекарят предписва лечение, болният пие таблетките 2-3 дни и се подобрява. Симптомите отшумяват, причинителят е унищожен частично, но не и излекуван. Пациентите захвърлят таблетките. Тогава отново се появяват симптомите и страданието започва отначало. Лечението трябва да продължи дотогава, докато се унищожи причинителят. В противен случай инфекцията се загнездва и трудно се изчиства.

Каква е клиничната картина?

В лабораторните изследвания не се открива промяна - нито в урината, нито в кръвната картина. Единственият начин да се хване болестта, е секретът от простатата.

Кои са причинителите на инфекцията на простатата?

При младите хора това са възпалителните заболявания. Поради по-голямата комуникативност при тях зачестяват т.нар. полово-трансмисивни инфекции, които се предават от единия към другия партньор. Но повече оплаквания и симптоми имат мъжете, което се дължи на тяхната анатомия. При тях пикочните и семенните пътища са дълги, с тесни канали и всички се кръстосват през простатната жлеза.

Причинители са микроорганизми: бактерии (стафилококи, коли, ентерококи, стрептококи, гонококи, ешерихия коли и др.), бялата гъбичка (кандида албиканс), трихомонас вагиналис, микоплазмата и хламидията, които шестват масово като полово предавани инфекции. И вирусът на СПИН, който за България не е типичен.

Когато един мъж се лекува от такава инфекция, е много важно първо да бъде изследван, за да се види кои от тези 5 причинителя ги има. Защото, ако се действа по стандартната нагласа: има проблем - да се дава антибиотик, може да се окаже, че се налива масло в огъня. В други случаи причинителят може да не е един, а да са три. Лекуват се и трите, докато се изчистят. Второ: лекува се и партньорката. Ако мерки вземе само мъжът, рискува при следващия му контакт без предпазни средства инфекцията отново да се върне при него. Съветвам мъжете да не се лекуват сами, а да посещават уролог, докато инфекцията не се е загнездила в простатата.

Преди да се започне лечение, трябва да сме наясно кой точно е причинителят, защото всеки се лекува по различен начин. Първо трябва да се направи антибиотикограма - кой антибиотик ще подейства на този микроорганизъм, за да е ефективно лечението. Ако не се лекува адекватно, болестта ще хронифицира. Инфекцията излиза извън пределите на простатата и може да засегне тестисите.

Простатитът бива остър и хроничен. Острият засяга мъжете между 20- и 50-годишна възраст. Причинява се най-често от стафилококи и стрептококи. При по-леките случаи характерни оплаквания са тежест и болка в областта на простатата, болка при уриниране и умерено повишение на телесната температура. В по-тежките случаи заболяването протича с обща отпадналост, висока температура, силна болка в областта на жлезата до невъзможност за уриниране.

Хроничният простатит обикновено е последица от недоизлекуван остър простатит, но може и да е резултат от предшестваща безсимптомна инфекция.

Характерни за него са: тежест ниско долу в корема, парене при уриниране, дискомфорт. Лечението е трудно, като е нужно голямо търпение и от пациента, и от лекаря. То започва от огнищата, причинили инфекцията. При хронифи цирания простатит хората са невротични. Започват и проблеми с потентността. И това може да доведе до безплодие при запушване на семенните канали.

Простатна жлеза

Тя е жлезист орган, разположен под пикочния мехур, с големина и тегло на кестен (около 20 г). Състои се от жлезисти клетки (делчета), отделящи секрет, който влиза в състава на спермата. Намира се непосредствено пред ректума и може да бъде напипана при ректален преглед, осъществен от специалист. Функцията на жлезата е да подпомага мъжката репродуктивна система. Простатата секретира приблизително 70% от течността, която се изхвърля по време на полов акт. Простатните флуиди се смесват със спермата, произвеждана в тестисите.

Пикочен мехур

При аденом клетките на простатната жлеза прогресивно се разрастват и стесняват уретрата. Заболяването засяга около 80% от мъжете на възраст над 65 години. То протича в три стадия. Най-ранният признак е честото нощно уриниране - през 1-2 часа. Уринната струя е тънка и слаба. Началото на уринирането е затруднено. Във втория стадий тези признаци се засилват и към тях се прибавя невъзможността да се изпразни напълно пикочният мехур - след края на уринирането в него остава значително количество урина. Постепенното се увеличава и достига до стойности, при които болният изпитва непрекъснати позиви за уриниране, като порциите урина са съвсем малки, а пикочният мехур е разширен от насъбралата се остатъчна урина. Това е и третият стадий на болестта, през който при ненавременно и ефективно лечение настъпват редица усложнения: възпаление на пикочния мехур, уретрите и бъбреците, на тестисите. Лечението зависи от стадия на болестта.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние