Eтапи на развитиe на адeном

През последните няколко години възпалителните заболявания на простатната жлеза (простатит) зачестиха извънредно много. Притеснителен е фактът, че възрастовата граница на пациентите се снижава. Болшинството от мъжете, оплакващи се от остър простатит, са между 20 и 35 години. Заболяването е сериозно, тъй като прекалено ранните възпаления на жлезата, освен че създават дискомфорт, са и причина за стeрилитет. В по-късна възраст те допринасят за развитие на аденом (тумор) и рак (карцином) на простатата. За лечението от особена важност са своевременното разпознаване на заболяването, навременните и адекватни мерки и лекуването на двамата партньори.

Няма мъж с простатит, който да не разбере, че има заболяване. Лошото е, че не му се обръща внимание.

Кои са симптомите?

Чести позиви, парене и затруднение при уриниране, болки в корема, особено в долната му част. Простатитът нямаше да предизвиква притеснения, ако през простатата не преминаваха пикочният канал и семенните пътища. В по-младата възраст жлезата страда от възпалителни заболявания (остри и хронични). При по-възрастните мъже (след 50 г.) идват увеличаването В по-младата възраст възпаленията са много често явление. Проводник е пикочният канал. Стигне ли възпалението до простатната жлеза, тя е като попивателна - осигурява среда за развитието на каквато и да е инфекция, попаднала в пикочния канал. Около 95% от възпаленията са по полов път, но има и други причини, например при поставяне на катетър - от него се стига до инфекция, фистули, възпалителни процеси... Едно невинно бяло течение у жената създава при мъжете големи проблеми. Причината е, че пикочните и семенните пътища при мъжа са дълги (90 см) и тесни (като върха на игла). Загнездилата се в тях инфекция, ако не се лекува адекватно, след 6 месеца хронифицира.

За съжаление от простатата инфекцията тръгва по семенните пътища към тестисите. Входната врата за инфекцията е през пикочния канал - т.нар. остър уретрит, възпален канал. След това той преминава в остър простатит. Лекарят предписва лечение, болният пие таблетките 2-3 дни и се подобрява. Симптомите отшумяват, причинителят е унищожен частично, но не и излекуван. Пациентите захвърлят таблетките. Тогава отново се появяват симптомите и страданието започва отначало. Лечението трябва да продължи дотогава, докато се унищожи причинителят. В противен случай инфекцията се загнездва и трудно се изчиства.

Каква е клиничната картина?

В лабораторните изследвания не се открива промяна - нито в урината, нито в кръвната картина. Единственият начин да се хване болестта, е секретът от простатата.

Кои са причинителите на инфекцията на простатата?

При младите хора това са възпалителните заболявания. Поради по-голямата комуникативност при тях зачестяват т.нар. полово-трансмисивни инфекции, които се предават от единия към другия партньор. Но повече оплаквания и симптоми имат мъжете, което се дължи на тяхната анатомия. При тях пикочните и семенните пътища са дълги, с тесни канали и всички се кръстосват през простатната жлеза.

Причинители са микроорганизми: бактерии (стафилококи, коли, ентерококи, стрептококи, гонококи, ешерихия коли и др.), бялата гъбичка (кандида албиканс), трихомонас вагиналис, микоплазмата и хламидията, които шестват масово като полово предавани инфекции. И вирусът на СПИН, който за България не е типичен.

Когато един мъж се лекува от такава инфекция, е много важно първо да бъде изследван, за да се види кои от тези 5 причинителя ги има. Защото, ако се действа по стандартната нагласа: има проблем - да се дава антибиотик, може да се окаже, че се налива масло в огъня. В други случаи причинителят може да не е един, а да са три. Лекуват се и трите, докато се изчистят. Второ: лекува се и партньорката. Ако мерки вземе само мъжът, рискува при следващия му контакт без предпазни средства инфекцията отново да се върне при него. Съветвам мъжете да не се лекуват сами, а да посещават уролог, докато инфекцията не се е загнездила в простатата.

Преди да се започне лечение, трябва да сме наясно кой точно е причинителят, защото всеки се лекува по различен начин. Първо трябва да се направи антибиотикограма - кой антибиотик ще подейства на този микроорганизъм, за да е ефективно лечението. Ако не се лекува адекватно, болестта ще хронифицира. Инфекцията излиза извън пределите на простатата и може да засегне тестисите.

Простатитът бива остър и хроничен. Острият засяга мъжете между 20- и 50-годишна възраст. Причинява се най-често от стафилококи и стрептококи. При по-леките случаи характерни оплаквания са тежест и болка в областта на простатата, болка при уриниране и умерено повишение на телесната температура. В по-тежките случаи заболяването протича с обща отпадналост, висока температура, силна болка в областта на жлезата до невъзможност за уриниране.

Хроничният простатит обикновено е последица от недоизлекуван остър простатит, но може и да е резултат от предшестваща безсимптомна инфекция.

Характерни за него са: тежест ниско долу в корема, парене при уриниране, дискомфорт. Лечението е трудно, като е нужно голямо търпение и от пациента, и от лекаря. То започва от огнищата, причинили инфекцията. При хронифи цирания простатит хората са невротични. Започват и проблеми с потентността. И това може да доведе до безплодие при запушване на семенните канали.

Простатна жлеза

Тя е жлезист орган, разположен под пикочния мехур, с големина и тегло на кестен (около 20 г). Състои се от жлезисти клетки (делчета), отделящи секрет, който влиза в състава на спермата. Намира се непосредствено пред ректума и може да бъде напипана при ректален преглед, осъществен от специалист. Функцията на жлезата е да подпомага мъжката репродуктивна система. Простатата секретира приблизително 70% от течността, която се изхвърля по време на полов акт. Простатните флуиди се смесват със спермата, произвеждана в тестисите.

Пикочен мехур

При аденом клетките на простатната жлеза прогресивно се разрастват и стесняват уретрата. Заболяването засяга около 80% от мъжете на възраст над 65 години. То протича в три стадия. Най-ранният признак е честото нощно уриниране - през 1-2 часа. Уринната струя е тънка и слаба. Началото на уринирането е затруднено. Във втория стадий тези признаци се засилват и към тях се прибавя невъзможността да се изпразни напълно пикочният мехур - след края на уринирането в него остава значително количество урина. Постепенното се увеличава и достига до стойности, при които болният изпитва непрекъснати позиви за уриниране, като порциите урина са съвсем малки, а пикочният мехур е разширен от насъбралата се остатъчна урина. Това е и третият стадий на болестта, през който при ненавременно и ефективно лечение настъпват редица усложнения: възпаление на пикочния мехур, уретрите и бъбреците, на тестисите. Лечението зависи от стадия на болестта.