Първи сме по мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти

Първи сме по мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти

България е на предпоследно място в Европа по качество на кардиологичните грижи. Две трети от българите умират от сърдечно-съдови заболявания. Първенци сме по мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти.

Но известната сентенция, че спасението на давещите се е у самите давещи се, тук звучи доста уместно. По данни на Световната здравна организация 75 на сто от болестите се дължат на нездравословен начин на живот, т.е. човек сам "изработва" заболяването с начина, по който живее, а не с възрастта и пола си. Известни са класическите рискови фактори за сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите болести: повишено кръвно налягане, наднормено тегло, намалена физическа активност, захарен диабет, тютюнопушене, алкохол... Всичко започва с нерационалното хранене и най-вече - със злоупотребата със сол, висококалорийни храни или храни с високо съдържание на холестерол.

Споменатите рискови фактори са причина и за появата и развитието на т. нар. исхемична (коронарна) болест на сърцето. Същността Диагнозата се поставя въз основа на комбинацията от три основни показателя характеристиката на болката, промените в електрокардиограмата и промените в лабораторните изследвания, основно значение сред които имат промените в т. нар. сърдечни ензими. Поставянето на точна диагноза определя и по-нататъшното поведение към такива пациенти. Първата стъпка е медикаментозно лечение с оглед овладяване на основните оплаквания на пациентите чрез комбинация от лекарствени средства. Втората - инвазивно изследване, известно като коронарография.

С негова помощ се установява мястото, а също и степента на стеснение на кръвоносните съдове на сърцето и се определя необходимостта от извършване на процедури за разширяванено им с цел да се подобри храненето на сърдечния мускул. Тези процедури се извършват в специализирани отделения, наречени интервенционални, по най-съвременния и квалифициран подход към подобни случаи. Чрез коронарографията може да се осъществи разширение (дилатация) на сърдечните съдове - със или без поставяне на т. нар. стентове (пластинки, които се поставят в коронарния съд с цел да разширят стеснения участък и да подобрят кръвоснабдяването на сърдечния мускул).

Тези стентове са въведени в клиничната практика преди повече от 15 години и са два вида. Едните са метални, другите, най-модерните засега и с най-добър ефект - медикамент-отделящи. Медикамент-излъчващите стентове се препоръчват за болни от диабет, защото дават по-добри резултати. Разбира се, не бива да забравяме, че те са неколкократно по-скъпи от металните и докато Здравната каса почти напълно покрива разходите за тях (с доплащане от пациента в рамките на 200-300 лева само за някои видове), то за един медикамент-отделящ стент пациентът доплаща между 2500 и 3500 лв.

Третият вид подход е хирургичният, т.е. извършване на оперативна интервенция, наречена байпас-хирургия. При нея оросяването на сърдечния мускул се подобрява чрез обхождане на мястото на стеснението с помощта на артериални съдове или на венозни, взети от долните крайници. Байпасната хирургия е подход с изключително важно значение и изследванията в различни кардиологични центрове показват, че състоянието на пациента трябва да бъде много внимателно преценено, за да се вземе най-вярното решение за подхода - дали чрез стентиране, или с байпасна хирургия.

Това става чрез внимателно и подробно разглеждане на промените, установени при коронарографията, по решение на консилиуми с участието на кардиолози, интервенционални специалисти и кардиохирурзи. Когато говорим за тези подходи, трябва да имаме предвид, че през последните 10 години особено много нарасна приложението и значението на интервенционалната диагностика и интервенционалното лечение, тъй като те в голяма степен са свързани с много по-кратък престой на болния в лечебно заведение, избягване на ненужна оперативна интервенция, свързана с отваряне на гръдния кош и поставяне на сърцето в условията на изкуствено кръвообращение.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние