България е на предпоследно място в Европа по качество на кардиологичните грижи. Две трети от българите умират от сърдечно-съдови заболявания. Първенци сме по мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти.

Но известната сентенция, че спасението на давещите се е у самите давещи се, тук звучи доста уместно. По данни на Световната здравна организация 75 на сто от болестите се дължат на нездравословен начин на живот, т.е. човек сам "изработва" заболяването с начина, по който живее, а не с възрастта и пола си. Известни са класическите рискови фактори за сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите болести: повишено кръвно налягане, наднормено тегло, намалена физическа активност, захарен диабет, тютюнопушене, алкохол... Всичко започва с нерационалното хранене и най-вече - със злоупотребата със сол, висококалорийни храни или храни с високо съдържание на холестерол.

Споменатите рискови фактори са причина и за появата и развитието на т. нар. исхемична (коронарна) болест на сърцето. Същността Диагнозата се поставя въз основа на комбинацията от три основни показателя характеристиката на болката, промените в електрокардиограмата и промените в лабораторните изследвания, основно значение сред които имат промените в т. нар. сърдечни ензими. Поставянето на точна диагноза определя и по-нататъшното поведение към такива пациенти. Първата стъпка е медикаментозно лечение с оглед овладяване на основните оплаквания на пациентите чрез комбинация от лекарствени средства. Втората - инвазивно изследване, известно като коронарография.

С негова помощ се установява мястото, а също и степента на стеснение на кръвоносните съдове на сърцето и се определя необходимостта от извършване на процедури за разширяванено им с цел да се подобри храненето на сърдечния мускул. Тези процедури се извършват в специализирани отделения, наречени интервенционални, по най-съвременния и квалифициран подход към подобни случаи. Чрез коронарографията може да се осъществи разширение (дилатация) на сърдечните съдове - със или без поставяне на т. нар. стентове (пластинки, които се поставят в коронарния съд с цел да разширят стеснения участък и да подобрят кръвоснабдяването на сърдечния мускул).

Тези стентове са въведени в клиничната практика преди повече от 15 години и са два вида. Едните са метални, другите, най-модерните засега и с най-добър ефект - медикамент-отделящи. Медикамент-излъчващите стентове се препоръчват за болни от диабет, защото дават по-добри резултати. Разбира се, не бива да забравяме, че те са неколкократно по-скъпи от металните и докато Здравната каса почти напълно покрива разходите за тях (с доплащане от пациента в рамките на 200-300 лева само за някои видове), то за един медикамент-отделящ стент пациентът доплаща между 2500 и 3500 лв.

Третият вид подход е хирургичният, т.е. извършване на оперативна интервенция, наречена байпас-хирургия. При нея оросяването на сърдечния мускул се подобрява чрез обхождане на мястото на стеснението с помощта на артериални съдове или на венозни, взети от долните крайници. Байпасната хирургия е подход с изключително важно значение и изследванията в различни кардиологични центрове показват, че състоянието на пациента трябва да бъде много внимателно преценено, за да се вземе най-вярното решение за подхода - дали чрез стентиране, или с байпасна хирургия.

Това става чрез внимателно и подробно разглеждане на промените, установени при коронарографията, по решение на консилиуми с участието на кардиолози, интервенционални специалисти и кардиохирурзи. Когато говорим за тези подходи, трябва да имаме предвид, че през последните 10 години особено много нарасна приложението и значението на интервенционалната диагностика и интервенционалното лечение, тъй като те в голяма степен са свързани с много по-кратък престой на болния в лечебно заведение, избягване на ненужна оперативна интервенция, свързана с отваряне на гръдния кош и поставяне на сърцето в условията на изкуствено кръвообращение.