Последни данни от проведени изследвания на над 130 000 души, показват че мултивитамините и антиоксидантите не само не подобряват здравословното състояние, а в някои случаи (вит. A и вит. E) дори повишават рисковите фактори. Това обаче не се отнася за витамин D, чието значение като превенция срещу захарен диабет и метаболитен синдром е доказано.

Само около 30% от нужния витамин D може да се достави с приетата храна (мляко и млечни продукти, яйца, риба). Останалата част се набавя чрез поредица от превръщания на холестерола, включително и фотохимични. Витамин D се синтезира в кожата под въздействие на ултравиолетовите лъчи при излагане на слънце. Какъвто и да е неговият източник, необходимо е витаминът да премине през биологични процеси, които се осъществяват първо в черния дроб, а след това в бъбреците. Той повишава способността на червата да усвояват погълнатия калций и фосфор и намалява загубата им през бъбреците. В резултат на това двата елемента повишават нивото си в кръвта.

Недостигът на витамин D може да доведе до поява на рахит при децата, а при възрастните до остеомалация (размекване на костите). Тези състояния се свързват с намаляване на костната плътност, повишен риск от деформации и фрактури, намаляване на мусксулната сила, дължащи се на нарушен калциев баланс. Ролята на витамин D далеч не се изчерпва само с регулирането на костната минерализация. Връзката между захарния диабет тип 1 и дефицита на витамин D е широко обсъждана. Установено е, че допълнителното включване на витамин D може да предпази от появата на болестта или да подобри протичането й. Този ефект се дължи основно на имуномодулиращото въздействие на витамина, а както е известно, захарният диабет тип 1 е автоимунно заболяване. Значително по-малко се знае за връзката между витамин D и захарен диабет тип 2, който се характеризира с инсулинова резистентност и променена инсулинова секреция. От особено значение са факторите на външната среда, които освен роля на причинител могат да ускорят или забавят процеса. Все повече проучвания показват, че дефицитът на витамин D предразполага към намален глюкозен толеранс и понижава инсулиновата секреция. Попълването на запасите на витамина при приемането му като добавка нормализира неговото ниво в кръвта, което подобрява гликемията и инсулиновата секреция при пациенти с наличен захарен диабет тип 2.

Данните от няколко проучвания показват, че недостигът на витамин D играе важна роля не само за развитието на захарен диабет тип 2, но и на метаболитния синдром. Съществува обратнопропорционална зависимост между концентрацията на витамин D и натрупването на мастна тъкан, хипертриглицеридемията и хипергликемията. Инсулиновата резистентност се свързва с дефект и в липидния метаболизъм, кръвосъсирването, хипертонията, затлъстяването и съдовото възпаление, които се обединяват в метаболитния синдром. Той ускорява развитието на атеросклеротичните процеси и последващите сърдечно-съдови усложнения. Недостигът на витамин D при здрави хора повишава риска от развитие на метаболитен синдром и на хипертония.

Последните данни за ценния витамин доказват, че той въздейства върху имунната система, потиска растежа на туморните клетки, регулира кръвното налягане и подобрява инсулиновата резистентност. Те дават основание за още по-задълбоченото проучване на връзката между необходимия прием на витамин D и предпазването от хронични заболявания.