През последните години много се говори за различни субстанции, носещи името "хранителни добавки" ("суплементи"), като се изтъква тяхното профилактично или лечебно действие при редица състояния и заболявания. За някои от тях се казва, че е необходима консултация с лекар, но за други се създава илюзия, че могат да се употребяват безконтролно. Как всъщност стоят нещата?
Според директива на Европейския съюз от 2002 г. добавките се определят като "субстанции, които съдържат концентрирани хранителни вещества или други елементи с хранителен или физиологичен ефект, самостоятелно или в комбинация, разпространяват се в определени дозирани форми, чиято цел е да обогатяват диетата".
Изрично е забранено да им се предписват свойствата да предпазват или лекуват заболявания.
У нас използването на хранителните добавки е регламентирано в Наредба N 47 на Министерството на здравеопазването от 2004 г. В нея е посочено използването на витамини и минерали, комбинация между тях, но само в съответни регламентирани форми и количества. Допуска се и влагане на стандартизирани растения или на части и екстракти от тях. Извън наредбата като хранителни добавки се използват разнообразни субстанции с хранителен и физиологичен ефект: провитамини, белтъци, аминокиселини, пептиди, незаменими мастни киселини, рибни и растителни масла, хранителни влакнини, пробиотици, пребиотици, пчелни продукти, ензими и др.
При разнообразно хранене и подходящ избор на храни организмът може да поддържа добро здраве и работоспособност и без да приема хранителни добавки. Обаче при някои състояния на организма (напр. неблагоприятни фактори на околната или работната среда), както и при определени заболявания се получават хранителни дефицити, които следва да бъдат компенсирани със суплементи. Защото и най-добре построеният хранителен режим или диета понякога не може да посрещне потребностите от хранителни вещества.
Често се случва с термина "хранителни добавки" погрешно да бъдат обозначени т. нар. "функционални храни". Те представляват цялостни или обогатени храни, които могат да бъдат част от разнообразни хранителни или диетични режими. При тях вече може да се говори за подобряване на някои функции на организма и за профилактика на болести. Често в практиката се употребяват термините: обогатени храни (с витамини и минерални соли); медицински (лечебни) храни (специални диетични храни за контрол на адекватните хранителни потребности при специфични заболявания); нутрацевтици (субстанции, които могат да бъдат считани за храни или част от храни, осигуряват здравни ползи, включително профилактика и лечение на заболявания).
В медийното пространство често се разпространява митът, че хранителните добавки, за разлика от лекарствата, са напълно безвредни и могат да се употребяват безконтролно.
Доказано е обаче, че добавките при неподходяща и неправилна употреба могат да бъдат и вредни.
Например витамините и минералите в малки дози са оценени като добавки към храната и са безвредни. В големи количества обаче може да се получи предозиране със съответните странични и вредни ефекти. Същият принцип важи и за билковите добавки. Отделен случай е, когато субстанции, които по своята характеристика и свойства са медикаменти, се регистрират като хранителни добавки, за да се избегнат процедурните затруднения. Тогава също могат да се очакват значителни вредни ефекти при неадекватен прием.
По принцип суплементите са продукти, които се определят като храни, независимо дали са под формата на таблетки, капсули, в прахообразно или в течно състояние. Обогатявайки храната с различни вещества и намалявайки риска от хранителни дефицити, те косвено съдействат на организма в борбата му срещу различни вредни фактори и заболявания. Само че употребата им не бива да замества разнообразното и балансирано хранене, нито да измества различните форми на лечение, когато е целесъобразно тяхното приложение.