Независимо че условията позволяват целогодишно да се консумират плодове, все пак техните сезони са пролетта, лятото и ранната есен. Плодовете заемат особено важно място в храненето на човека, тъй като нямат равностоен заместител. Те са полезни както за здрави, така и за болни хора, защото съдържат богат спектър от ценни съставки: витамини, пектин, целулоза, алкализиращи минерални вещества, органични киселини, захари, дъбилни вещества, етерични масла, ензими.

Едно от най-важните свойства на плодовете е въздействието върху храносмилателната система, на първо място върху храносмилателните жлези на стомаха и панкреаса, възбуждащи секреторната им дейност. Те оказват влияние и върху чревната микрофлора, като намаляват гнилостните процеси, а също усилват перисталтиката на червата.

Поради богатото съдържание на въглехидрати, най вече захари (фруктоза, глюкоза, захароза) плодовете са ценен източник на енергия. Освен това те съдържат пектинови вещества, особено узрелите плодове или обработените (напр. печени ябълки). Най-много пектин има във вишните, някои цитруси (грейпфрути, портокали), както и в ябълките, които са най-подходящи за индустриално производство на пектин. Той се препоръчва както за профилактика на здрави лица, така и на болни с различни отклонения в обмяната на веществата (затлъстяване, диабет, повишен холестерол).

Плодовете заедно със зеленчуците осигуряват на организма в голяма степен необходимите витамини. Най-важен от тях е витамин С, който се съдържа в лимоните, портокалите, мандарините, прасковите и др. В узрелите плодове по принцип съдържанието на витамин С е по-голямо в сравнение с незрелите. От другите витамини са застъпени тези от групата В, инозит, холин и др. Слабо са застъпени мастно разтворимите витамини (вит. А -предимно в прасковите).

Съдържанието на органични киселини в плодовете не само определя техния вкус, но играе значима роля за киселинно-алкалното състояние на организма. Освен това те възбуждат секрецията на панкреаса, а заедно с целулозата - и моторната функция на червата. Същевременно имат и лек антисептичен ефект. Широко са застъпени ябълчната, лимонената и винената киселина, а в по-слаба степен - оксаловата, мравчената и бензоената.

Идеалният вариант е плодовете да се консумират в прясно състояние, но често това се оказва невъзможно през всички сезони, а много от тях бързо се развалят. Сушенето е един от начините за запазване на плодовете. Със загубата на вода те значително увеличават трайността си, но в същото време нараства относителното им захарно съдържание, а оттам и енергийността им. Това прави сушените плодове неподходяща храна за болни със затлъстяване и захарен диабет. При сушенето обаче нараства концентрацията на калий, най-вече при кайсиите и гроздето. Поради това сушените плодове се препоръчват за консумация от сърдечно болни с нормално телесно тегло.

На нашия пазар се намират и различни замразени плодове (ягоди, череши, касис, къпини, малини и др.). Ако замразяването е извършено правилно, връзките между отделните ценни съставки на плодовете не се нарушават и те запазват почти целия си витаминен състав. Поради това замразяването се счита за най-съвременната технология за запазване на важните за организма свойства на плодовете през всички сезони.