Xроничният язвен (улцерозен) колит представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво. Първоначално е налице остро възпаление, което, ако не се лекува, преминава постепенно в хронична форма със склонност към рецидиви и усложнения. През острата фаза обикновено е засегната и лигавицата на тънките черва (ентероколит). Състоянието се характеризира с диарични изпражнения и коликообразни болки по хода на колона (дебелото черво), понякога с висока температура.

Причините за възникването на хроничния улцерозен колит са от различно естество, но преди всичко роля играят инфекциите, отравянията, нарушения в хранителния режим, имунни, алергични и неврогенни разстройства.

Симптомите на улцерозния хроничен колит са болков синдром, диспептичен синдром, диария или запек, а в някои по-тежки случаи - и кръвоизливи от червата. Болките в корема са почти постоянни. Те се локализират там предимно по хода на колона, но могат да бъдат и дифузни из целия корем. Биват коликообразни или с постоянен характер, когато са свързани със засилена чревна перисталтика, а оттам са и по-честите дефекации (изхождания). Болките се дължат на разпъване на дебелото черво от газовете, които дразнят нервните рецептори, разположени в стените на червата. Много често те се усилват и в такива случаи говорим за обостряне на процеса и обратно - когато болките затихват, се приема, че състоянието се подобрява.

Диспептичният синдром включва липса на апетит, тежест и подуване на корема, много газове с куркания. Метеоризмът (газовете в червата) е един от най-честите симптоми на колита - в около 85% от случаите. Дължат се на разграждането на въглехидратите в храната и образуването на водород, метан, сероводород, въгледвуокис и други газове, които причиняват нервно-съдови реакции - главоболие, виене на свят, отпадналост, умора - въобще картина на интоксикация.

В лигавицата на дебелото черво се образуват множество малки ерозии (ранички) от порядъка на няколко милиметра (рядко по-големи), които са покрити с кръв и гноен секрет. Не са редки случаите, когато лигавицата на колона е напълно увредена. Изпражненията са диарични, смесени с кръв и слуз. Общото състояние е влошено, болните губят от теглото си. Язвеният колит може да доведе до перфорация (пробив) на червото с развитие на перитонит.

Диагнозата язвен колит се поставя въз основа на колоноскопия и ректоманоскопия, при която се установяват уврежданията на лигавицата на дебелото черво. Рентгеновото изследване позволява да се установи какъв сегмент (участък) от червото е засегнат от възпалителния процес, но то не е в състояние да даде прецизна оценка на състоянието.

Лечението на хроничния улцерозен колит е комплексно: включва преди всичко строга диета, противовъзпалителни средства, антибиотично лечение и саниране на наличната инфекция.

Диетата има за цел да възстанови нарушенията в белтъчната, мастната и въглехидратната обмяна и във водно-електролитния и витаминен баланс. Храната трябва да бъде богата на белтъчини, бедна на баластни вещества и да съдържа около 2500 до 3000 калории. Забраняват се млечните продукти с изключение на изкиснато сирене. Подходящи са варен ориз, шипков чай, варени картофи (пюре), варени моркови, зрели домати, печени чушки, сок от дренки, чай от боровинки, къпини, печени ябълки, банани, пъпеши, крехки меса (пилешко, телешко, риба). Неподходящи са сладките сиропи, компотите, черешите, крушите, прасковите, дините, гроздето, сливите, лукът, чесънът, алкохолът, подправките.

Фитотерапията намира място в лечението на хроничния улцерозен колит предимно в "светлия период" - между рецидивите, като целта е те да се предотвратят. С най-добър ефект са следните лечебни растения: плодовете и листата на черната боровинка и шипката; плодовете от дрян, дюля, нар; огниче, бял равнец, подъбиче, полски хвощ, резене, змийско мляко, копър.

След отзвучаване на острите явления на хроничния улцерозен колит може да се приложи следната рецепта:

Смесват се плодове и листа от черна боровинка - 60 г., стръкове от огниче - 60 г., стръкове от полски хвощ - 40 г., стръкове от камшик - 40 г., плодове от шипка - 60 г., жълт кантарион - 40 г., листа от къпина - 40 г., семена от копър - 40 г. Две супени лъжици от сместа се заливат с 600 мл вряща вода. Врят още 5 минути. След изстиване отварата се прецежда. Пие се по 1 водна чаша 1-2 часа преди хранене, 3 пъти на ден поне 4 седмици.