Oбездвижването, нерационалното хранене, нервното напрежение, екологичните проблеми станаха елементи от всекидневието на милиони хора. Днес се подчертава, че модерната цивилизация съдържа вредни фактори за телесното и психичното здраве на съвременния човек. Тя влече след себе си една хронична, масова и скъпо струваща на обществото болестност. Това поражда тревога и още през втората половина на XX век започват мащабни проспективни епидемиологични проучвания в САЩ и Европа върху огромни човешки маси (например Фремингамското проучване в САЩ върху 2 500 000 души, Московското и Скандинавското). На базата на тези проучвания и на съвременните статистически методи постепенно се откроиха рисковите фактори на масовата социалнозначима заболеваемост. За да им се противодейства, започна популационна здравно-профилактична пропаганда в целия цивилизационен свят.

Публикуваната информация за причините за преждевременна смърт (преди навършване на 65-ата година на човека) показва, че челна позиция в разглежданите причини заема индивидуалният стил на живот (от него зависи здравето в близо 50%). И оттук следва важният извод за по-голямата отговорност на отделния човек за здравето му. Това породи и обособяването на нова здравна наука за здравето на здравите.

Постепенно започна разграничаването между науката за болестите (патология) и науката за здравето (саналогия) и ново ориентиране на здравната култура. В медицинската литература тази диференциация получи наименованието "разкачване". Това разкачване на здравето от заболяването не означава всъщност разделяне, а изясняване на новите насоки за осъществяване и запазване на здравето, целевите насоки в неговата динамика. Курортите, като "трети" стълб на здравеопазването, се поместват в една посредническа позиция между науката за заболяването и науката за здравето.

В резултат на глобализацията на науката за здравето и здравната култура разбирането за здравето в Европа и САЩ бива все повече допълвано чрез здравните традиции и на други култури. Понастоящем се възприемат азиатски здравни добавки от традиционната китайска медицина, от тибетската, индийската, японската и ориенталската - арабска и турска. Те допринасят за изясняване значението на "състоянието на пълен душевен и духовен комфорт". Посредством тях се изгражда към Ориента мост на сътрудничество, вместо "борба на култури".

Туризмът се явява една динамична и бързо обвързваща се система, която следи развитието на научно-техническия прогрес и оценките на здравното общество за медико-социалния статус на населението.

Още през 1948 година Световната здравна организация в Отавската си харта излезе с дефиниция за здравето: "Здравето е състояние на пълен физически, душевен, духовен, както и социален комфорт" (Да бъдеш и да се чувстваш добре - "Well being").

Уелнес

През 1953 година американският лекар Хълбърт Дън в своята книга "Добро здраве на високо ниво" образува новата дума "Wellness" ("Уелнес") чрез съчетаване на двете английски понятия: Well being = "Да бъдеш и да се чувстваш добре" и "Fitness" = "Да си в добра форма".
Тялото, духът и душата се намират в единство, което по своята същност е уникално в природата. Това виждане се приближава до холистичната (цялостната) медицина. Нашето здраве и нашето самочувствие зависят в голяма степен от това, дали успяваме да поддържаме това единство в балансирана форма.

Уелнесът трябва да се разглежда като продукт на научното общество. Като основа за тази нова здравна концепция се включват медицинският прогрес, повишаването на жизнения опит, както и по-голямата отговорност на личността за собственото здраве. В уелнесът се включват и някои здравни традиции на други култури, които внасят известен хедонизъм (удоволствия) и активиране на ендорфините. Ценят се еднакво както високите градуси на емоциите, така и глезотиите и грижите за духа и тялото. Източни практики, като йога и Аюрведа, масово навлизат в уелнес-програмите.

СПА

През 90-те години от Америка се прехвърли насоката за СПА-хотелите, СПА-центровете, СПА-медицината. СПА е място, в което чрез подготвени методи се предлагат в голямо разнообразие оферти, в които се концентрират грижи за тялото и психиката, съвременна козметика, цялата уелнес-програма, релаксационни мероприятия, здравословно хранене, двигателна активност и проповядване на здравословен начин на живот. Предложенията дават възможност да се демонстрира един интересен лайфстайл. Търсенето в по-голямата степен е не толкова поради заболяване или нужда от лечение, а резултат от здравната култура и грижа за собственото здраве, т. е. то се явява като първична профилактика в промоцията за здравето. Тук гостите очакват да си тръгнат в по-добро здравословно състояние, да успокоят духа си, да релаксират, да осъществят превенция на заболяванията. СПА-центровете все повече ще се превръщат в лаборатории, в които ползващите ги ще се научат как да намалят стреса. Успехът се постига с добре обоснована ясна концепция за развитието на СПА-центъра.

Водните процедури са водещи за СПА, затова басейнът, както и различните видове вани са задължителен елемент за СПА-хотелите.

Училища за здраве

Следващата стъпка на интегриране на СПА-офертите, минавайки през областта на свободното време и ежедневието, се отбелязва понастоящем с откриване на "училища за здраве" за предварителна грижа за здравето на здравите.Тези модерни заведения съществено ще съдействат за масовото намаляване на разпространението на социалнозначимите заболявания.

След всичко, анализирано дотук, се налага обобщението, че "пълнежът" на здравния туризъм може фигуративно да се представи така: практически здравният туризъм представлява едно "скачване" или "събиране" на всички идеи за медико-социален туризъм от 1948 година досега. Това не е еклектика, а логична повеля на епохата. Философията на здравния туризъм се покрива с философията, залегнала в съвременния СПА-туризъм, т.е. СПА-туризмът е синоним на здравния туризъм.